От 1887 година до 1934 година структурата на противопожарната охрана е следната:
От 1934 година до 1946 година структурата е променена. Създават се областни противопожарни служби.
През 1935 год. есента се доставя първият пожарен автомобил от град Арат - Унгария и изпитан пред паметника „Майка България” град Търново.
Тогава щатният състав се разделя на две: 4 души за автомобила и 7 души за конната.
За пръв път тогава се купуват гумени ботуши за щатните пожарникари.
От 1946 година до 1962 година структурата е отново е променена. Създава се Отдел Противопожарна защита към МВР.
Днешната пожарна е построена през периода 1951-1952 година на ул.”Никола Габровски” №27 и така до днес. По това време е била на края на града.
През 2004 година за първи път в историята се изработи и освети знаме на Великотърновската пожарна. Инициатор е тогавашния началник гл.инспектор инж. Станимир Радков.
На него бе извезан и девизът на търновските пожарникари, който всъщност бе мускетарския девиз "Един за всички, всички за един".
Сградите на старата столица Търново в големият си процент са били паянтови и застроени по хълмoве, като амфитеатър, къща върху къща, с тесни и криви улици. Може би е единствения град в България, който е с една права улица, годна за свободно движение на превозни средства.
И днес Велико Търново по своето топографско местоположение и характера на постройките винаги е бил и ще бъде наложен на риска да бъде изненадан от някой стихиен пожар, с неизвестни и непоправими последствия – грамадни материални загуби и скъпи човешки жертви.
И настоящем в съвремието всеки пожарникар трябва да живее с мисълта, че това, което правим приживе – отеква във вечността.
Всеки един от нас трябва с чест и гордост да носи пожарникарския шлем.
