ИСТОРИЯ
.......... ”В миналото град Велико Търново е бил не веднъж жертва на големи опустошителни пожари, при които огнените стихии безжалостно са вземали своя зловещ данък, а жителите едва са се спасявали. Безпомощни те са кършели ръце и с болка на душата са гледали как имота им, плод на дългогодишен и упорит труд, за едно кратко време се е превръщал на пепелище. А други са се ровели в димящите развалини, където са намирали опепелените останки на свои скъпи рожби и близки ” .........
.......... Така например през 1680 година на 20 март избухнал пожар в тогавашния квартал ”Кая баш”, който продължил 6 дни – до 25 март. Пощадена от пожара е останала само къщата на някой си Ибрахим ага.
През 1818година, на Великия четвъртък, в три часа по турски, е изгорял целия квартал ”Баждарлък”, който е бил доста гъсто застроен /това е днешен стар град около ул."Независимост" и ул."Велчо Джамджията"/. През 1845 година, на 28 май също в три часа, избухнал стихиен пожар, който унищожил всичко от Брешовския хан /сега на негово място гранд-хотел ”Янтра”/ до църквата „Св. Богородица”.
На следващата 1846 година, когато султанът е идвал в града, са били пометени пепелищата, а от двете страни на улицата са били наредени дъски, за да няма грозен вид, което ще направи лошо впечатление на падишаха.
На 4 юли 1847 година град Търново е горял също стихийно няколко дни, при който пожар са били унищожени двете тогавашни български училища с 600 къщи. Поменава се, че тогава някаква „беглишка” тулумба /държавна помпа/ е дошла от Г. Оряховица .........
На този пожар е бил очевидец народния поет Петко Рачев Славейков, който се вдъхновил и написал стихотворение:
Страшен се пожар появи,
Търново града изгори,
Варош махала опожари,
Разплака млади и стари.
Стари и млади плачеха.
Търговци стоки влачеха,
Накрая да я изнесат,
Тогаз огънят да гасят.
Но огънят се умножи,
Чак до черков доближи,
До черков „Св. Никола”,
Като се буйно издигна,
Чак до църква достигна.
Когато града гореше,
От нийде помощ не беше!
Спи – жълт камък се вдигаше,
Сутринта като се разсъмна
И огънят си утихна.
Горки изгорели дечица,
Голички са по една ризица
Без дом, без школо останали,
Пред църква са се събрали,
Пред църква „Св. Никола”
/при изгорялата школа/
Изгорели книжки да четат.
Тия данни са взети от кориците на памятописните книги на някои църкви в с. Арбанаси, писани от незнайна ръка.
Историкът Владикин за тия пожари е писал:
”Дали при тия стихийни пожари всички са били обхванати от ужас и грижи да се спасява покъщнината им, илие имало все някой незнаен Нерон да съзерцава огнените стихии, които са бушували по хълмовете на Търново – да следи как рояци искри са танцували в кълбестия дим, как падащи главни са съскали, като разгневени змии и как в огледалото на Янтра е клокочел пъкъл”.
”При пребиваването на тогавашния първи Български княз Батенберг, една седмица е горял градът от хана на Върбаноолу, около бакърджиите – до къщата на прочутата Бяла Бона”.
”От горното е видно, че в Търново пожари избухват по-рядко отколкото в София, Пловдив и другаде, през известен интервал от време, но когато избухнат те биват големи и стихийни. Един такъв пожар можело да се сравни на двегодишен непрекъснат пожар – все едно, че всеки ден изгаряла по една къща.
От останалите оскъдни исторически материали от 30-те години на 19 век се вижда, че в Търново първоначално са сформирани тулумбаджийски тайфи. Това са били някогашните огнеборци, които са били снабдени с помпи „тулумби”, теглени от коне, няколко двуколки с бурета за вода, стълби и инструменти. Когато избухнел пожар, огнеборците тулумбаджии препускали през града, а един тръбач съобщавал на гражданите с тревожни сигнали.
Най-интересното за тези времена било, че тези тулумбаджийски тайфи били на доброволен принцип и когато пристигнели на пожара започвал пазарлък за колко жълтици ще започнат да гасят. Представете си какъв пазарлък се е водил, когато си в безизходица.
Светослав Димитров Бойчев е първият българин, завършил курс по противопожарно дело в чужбина. Роден е в Пловдив през 1857г. След завършване на гимназия учителства в продължение на три години. Големият пожар в гр.Пловдив в края на 1880г. кара общинската управа сериозно да се загрижи и тя изпраща Светослав Бойчев в Цариград, където учи противопожарно дело при тогавашния инструктор на цариградската пожарна команда граф Едмонд Зечини. В турската столица Бойчев остава две и половина години. След назначението му на работа в пловдивската пожарна команда, той заминава на специализация във Виена, Париж и Лондон. Запознат с тогавашните технически постижения на противопожарно дело в западните страни, той има заслуги по организирането на противопожарната служба освен в Пловдив и в редица други градове – един от които е и Търновград.
През месец октомври на 1887г. Светослав Бойчев е изпратен да сформира първата професионална противопожарна служба в град Търново след Освобождението.
Командата е основана през 1888г. и до 1894г. е имала 4 ст.пож-ра, 12 мл.пож-ра и 1 командир. Повечето са били старослужещи и не са често сменявани. Командата разполагала с 4 действащи помпи и 3 бракувани, 10 бурета, 10 коня, 20 брадви, 10 канджи, 2 спасителни дебели въжета, 3 ръчни стълби и 1 въжена стълба. Всички инструменти са доставени на обществена сметка.
Първата сграда на пожарната в старопрестолния град Търново е била на ул.”Караминков” №19 – днешния „Областен диспансер за пневмо-фтизиатрични заболявания със стационар Д-р Трейман”.
Много интересен е бил девизът „Който чуждото не пази, той свое нема”, който важи и до днес. Този девиз е бил закачен на фасадата на пожарната, както и още един „Бързо, смело, трезво”.
Много интересна е била за тогавашния период и учебната им кула, която е била разположена до сградата на пожарната. Макар и направена по примитивен начин тя е служела както за тренировки, така и за наблюдение на района за възникнали пожари.
Следващата снимка показва състава на В.Търновската пожарна команда през 1897 г.
Доброволците не са имали униформа.
През 1923 година е имало една пожарна команда от щатни пожарникари, помещаващи се на ул.” Караминков”.
През 1924 година се сформира още една команда и по такъв начин стават две пожарни команди. Втората е била настанена в конюшната до общината в гр.В.Търново /до Конака – днес музей Учредително събрание/.
Командата на ул.” Караминков” е била с 5 души състав пожарникари и един старши, а командата при общината с 4 пожарникара, 1 старши и командира, или всичко 6 души.
Двете команди са имали общо 11 коня с този на командира.
Маркучите са били са били със съединители на винт.
Както на ул. ”Караминков”, така и при общината е имало по една камбанария, на които пожарникарите са носели дежурство по на 2 часа за наблюдение на града, а след това 2 часа в конюшната.
Тази при общината е била съборена по време на силно земетресение в града.
Останала е да съществува тази камбанария на ул.”Караминков”.
Всички коне са били винаги заамуничени и в боева готовност.
Порядъкът при движение на командите е бил следният: пръв – командир на кон, след него обоза, после помпите и тогава бачонките.
Пожарникарите са били използувани най-редовно за обща работа, за жътва, коситба и др., а при погребални шествия пожарникари са водели конете на катафалката.
Използувани са били също и през време на избори от кметовете Даскалов, Раев и помощник кмета Фъртунов, който също по-късно става кмет на град Търново.
При пожар извън града се е искало предварителното разрешение на кмета, който е определял колко ще струва да се заплати за гасенето.
Летните дни пожарникарите са били ежедневно по полска работа. При пожар, командирът с коня отива да ги извика и тогава са заминавали да гасят.
Около 1925 година противопожарната служба е малобройна и с недостатъчно примитивни противопожарни съоръжения. Имало е и недостиг на вода. Тогавашният началник на службата съзнавайки, че Търново е застрашен от опожаряване, привлякъл граждани измежду работническото-занаятчийско съсловие, с които възобновил доброволната пожароспасителнадружина, от които 60 человека, за засилване състава на професионалната противопожарна служба. Като постига това и като е имал на разположение млади, пъргави и ентусиазирани доброволци, започва да моли общинската управа, под чието управление е бил, за подобряване техническия състав на службата. Обаче тогавашните управници /кмет, помощници и съветници/ му се присмели иго нарекли нахален фантазьор, който се е ”разглезил”. Въпреки отхвърляне на искането му, той подал един обширен рапорт до Общинския съвет, в който описва страшните пожари в града. В този рапорт същият пояснил, че п.п. служба трябва винаги да бъде готова за предотвратяване и борба със злото, за да не бъде изненадан градът. Иначе, при този личен състав и примитивни съоръжения той ще бъде свидетел, но не и ликвидатор на появилите се пожари.
Рапортът е бил докладван и обширно разгледан от съвета.
И след много изказвания и пререкания и при угрозата на голямата отговорност, се взело решение и към края на годината Търновската противопожарна служба е снабдена с първата автопомпа водоноска.
Противопожарните служители и доброволците били обучени за действие с автопомпа, с което се поставила основата на новото – съвременното пожарогасене.
С помощта на доблестните противопожарни доброволци се наченало и прилагането отчасти на п.п. профилактика, като били изпращани да дежурят в театрите и кината.
Дружеството на доброволната пожарогасителна дружина е създадено още през 1926 г., но от зложелатели дружината е разтурена и след приспиване на няколко години и идването отново на инициатора за създаването й, отново се сформирова.
Съвет на дружината:
Председател – Панайот Корфонозов
Секретар – Ненчо Шопов
Инструктор – Ганчо Савов
Командир – Петър Николов
На тази снимка е показан състава на пожарната команда около 1934г. Ако забелязвате на първия ред единият от огнеборците е с фанфара, която не е служела само по празниците за тържествени маршове, но с нея са се подавали командите при пожар.
В зависимост от ситуацията на пожара, чрез фанфарата се подавали различни команди. За всяка команда е имало различни сигнали, които са се изучавали по ноти.
История на търновската пожарна част II